String Theory

Дядо Цеци почина. В четвъртък. Прибирам се аз доволен, че ще ми дадат пари за кола от Райфайзен, и че взех на Дарка борда и туп. Държа се мъжки до последния момент.

В момента е погребението му. Не можах да отида, имам чувстото, че ще се разпадна вече. Гледам 5 годишната си братовчедка. Бяхме на патиланци. Баси, хлапето как се кефеше, през това време всичките му роднини плачат. В момента съм у тях. Малката спи, а аз си пиша и пуша. Ще ми липсваш. Беше най-големият голям пич, който познавах.

Не знам какво още да кажа, сигурно бих измислил някаква идиотщина за това колко и как си отиват хората. Не съм в настроение. На Ади грам не й дреме за мен. Дъ енд, дорогая. Вчера изкарах книжка и си купих кола. Да са ми честити, намерил съм кога. Довечера съм нощна и утре съм нощна. Междувременно ще завършвам средно.

Life goes on.

МуСаИбе(:

Хеххе, слушам си аз Джо Хисаиши, и той е пич, ма аз съм по! Начи неска цял ден мързелувам и се подрапвам по...ъъ, корема. С колегата подпирахме 11 часа бюрата - то не пихме джин, то не гледахме филми на проектора, то не играхме тенис на маса. Са сядам да уча за завтра.
Висоооки сииини планинииии,
kak me myrziiiii
мързимеданатискамспейса
И така, а утре ще се борим за оцеляване.
В общи линии, правенето на неебателен ми приляга донякъде, предполагам.

Бхагавад Гита

Ади ми върна ключовете. Щяла да ги затрие.
С 39 съм.
Довечера съм нощна.
Спряха ми телефона.
Намалиха ми лимита на кредитната карта.
Оказа се, че ми е изтекъл паспорта и трябва да си вадя нов.
Гонят ме от други 2 места, на които "уж" работя.
Евалата, евалата...

Лузър

Фок

Ебати, болен съм. Болят ме белите дробове, а не съм палил вече 2 дена. Имам температура и кашлям. Плохо. И съм си спукал ключицата, ми каза Жени. блах, зараствам вече де.

Вчера получих най-якия смс евър:

"Ей коте малко:) удавено в гадости.. Ще те мачкам, ще те тормозя и бутам и ръчкам и гушкам и и и... Ама заспивам та айде лека ина теб после:) цунки"

Ехх, /ме се разтопи.

Със сетни сили гледах на Жоро Чорбаджийски и Маниакса лекцията за веб вулнерабилитис. Ако някой го интересува, имаше я някъде по лудост.нет. Лайф съкс, друзя. И съм на работа сега. Като гледам колегата какъв е свеж кат' краставица, ми идва да се мушна в микровълновата.

Ъ? и Блах

хех, явно освен това сме били пили на тва добринище,

джъст фаунд ит на кемпютора(много ясно, че на планина ходя с кемпютора):

Аз живея на кораб, който потъва

мога, мога да чуя смъртния ти вик. Бих искал да ти помогна някой ден, в някое друго време. Оглеждам се и искам да съм спасението в земята на срама – там, където прасетата летят.

Не забравяй децата и си пей ти-ри-рам.

Ела по-наблизо. Мога, мога да чуя смъртното ти желание. Да бъдем заедно някъде, на място, което не е вкъщи.

Мога, мога да усетя смъртта, която приближава. Да бъдем заедно сами, в света, който наричаме наш. Да наричаме наш. Мястото с хиляда чувства.

Остави тази лъжа на мен.

Места, места. Часовете се въртят, дните бягат и годините летят.

Колко дни имаш, докато излетя към по-добро място. Към мястото, на което ще съм утре?

Освободи ме от тази нужда, която нося със себе си. Часове, колко часове имам докато се освободя към мястото, което обичам.

Освободи ме от демона, който нося.

Кога ще ми повярваш, когато ти говоря тези неща. Никой не обича да те лъже, никой изобщо.

Предполагам, че съм нещо, пред което си изправена. Просто така, стоящо като шкафче.

Моля те, не взимай чувствата си от мен. Ще умра като цвете, което не е поливано.

Търся съзнанието,

И го намерих в очите ти

Това е нещото, което продължаваш да търсиш,

А знаеш, че си го имал от началото.

Сложи ме на кораб, който потъва. Вземи всичко, което съм искал. Ще разбера.

Моля те, не взимай любовта си от мен.

Троп-троп-троп, скрибуцка снега.

Бъди с мен, на земята , която е черна . Ходиш и те виждам в паралелна улица. Бъди с мен, пази ме от тъмното варварско слънце. Бъди с мен.

Не е казано, единствените думи, които знам, че са истина. Бъди с мен, ти си цвете в пустинно море.

И ти лъжеш. Под рая на зимните небеса. Ти си дисциплина, като спокойствието на сутришна лавина.

Бъди с мен, пази ме от това което съм. Бъди с мен, просто искам да усещам.

Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен.

Искам да избягам от този свят, изпълнен с

Тук няма ангели. Само слънце, което прозира през дъжда. На дълъг, дълъг празен път. Загубих се.

Тук няма ангели. Само лъжа, за да води по пътя.

И отново съм сам, под слънцето, което разтваря кожата ми и запалва всико в мен с адския огън на омразата.

Ако затворя очите си

Усещам, че се измъквам. Не мога повече да гледам роботското си лице. Ако затворя очите си, всички сме изоставени, но аз презирам съшествуването само.

Вземи това, вземи това, вземи това

Мога да те усетя по пръстите си . Ако затворя очите си всичко се маха като мъчение. Аз презирам. Всички са изоставени и се плъзгат. Ще умрат сами в студа на пламъците над спокойното море.

Унищожиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии

убивай на воля, докато си млад и силен.

Твърде трагично, за да остана тук. Твърде сложно, за да убивам за теб.

Мръдни се, загубих единствения си път. Ще се влачиш встрани с половин

Шумът е толкова силен, но всичко е нищо, липсва

Брей

Ъм, май се влюбих лошо в Ади.
Не, че не си я харесвах много и преди, хехе, звучи като лексикон в 6-ти клас.
Уатева, бяхме на Добринище няколко дни, карахме борд. Лудница. Борда е по-яко от секс. И аз взех, че хлътнах могъщо по нея. Ебаси.
Снощи беше при мен. Толкова е хубаво с нея, такава е мекичка, добричка и сладка!
И, такова, тъпо ми е някак да я гледам с Калински през деня, след като през нощта е била с мен. Даже малко ми идва нанагорно.
Тя обаче е желязна - не й дреме за никой, или поне не показва да й.
Абе ррр, отивам да се натряскам някъде с Джони.

БУахахах

Еми, май се оправих след нощната смяна. Ай ся ша му иба аз майката на сичко дет' ми пречи. Да живеят климатиците Самсунг! Навън -10, вътре кучето го набичих на 28 (:

30.12.05

пред-новогодишно, със закъснение. ЧНГ на всички. хаха, все едно някой чете тук.

A man is just an animal, hidden behind clothes, toilet closets and technology.

Ти си балеринка на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото живееш в Германия и си много добра в това, което правиш. Ти правиш свирки на всичките си съученици в прекрасните чисти немски кенефи. Ти си страшна!

Ти си мацката на випуска на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото ходиш с най-якия пич. Той те вози в много яката кола, дето тате му я е купил, а ти му правиш свирки. Ти си велика! Слушаш ли Преслава?

Ти си нормална мацка на 18 годинки. Мислиш си, че света не е в краката ти. Въпреки това се опитваш да си пробиеш път. Правиш свирки на момчетата, които те заглеждат в нормалните, мръсни и прекрасни български кенефи. Либим та страстно! За Преслава си знаем!

Ти си много якия, суб-интелигентен пич, дето мрази да му говорят на ти. Как ти звучи? Твоята жена. Твоят живот. Твоите бъдещи деца, пропилян живот и никакво бъдеще. Твоят хуй.

Здравствуй, дорогой! Я твоя мама!

Той стана и разтърси глава. Сякаш искаше да се отърве от някоя натрапчива мисъл, но тя му влизаше отново в главата.

“Намаза ли дупето със сапунче?” - нормалния боксьорски поздрав.

Ибал съм ва сичките, дето са прозявате.

Знаете ли, пичове, силно разочарован съм от това, че никой не взима нищо на сериозно.

Treat matters of great importance lightly

and then master еди-кой-си added

Threat matters ot minor importance seriously

Дух куче и Форест Уитакър, от там е днешната култура.

От Боен Клуб, Пи, Реквиема, Седем, Триона, Nine dead gay guys, Шиндлера и Хари Потър.

Искам да живея преди поне 800 години. Да изкарвам прехраната си на полето и когато се налага да се защитавам с оръжие.

Да имам много деца и да обичам всичките по малко. Да съм всичко за семейството си. Да уважавам родителите си и да имам чест – това, което така и не разбрах днес.

Вчера също. Пихме. И деградираме, ежедневно.

Знаете ли, спускането с борда по нов сняг е по-яко от най-якия ми оргазъм.

И след като й казах, че искам деца от нея, че ще направя всичко, за да сме заедно – тя ми отговори простичкото “Амииии, добре”. Все едно съм чорапчето, онова, дето е ненужно захвърлено в банята...

Абе чудя се, как може хората да се самоубиват толкова често. 2-ма души от класа ми се метнаха вече. Миналата седмица се метна един млад асистент от университета, в който работех преди. На 28 беше. Остави 2 деца.

Какво му се чудя, в момента живея, за да изкарвам пари и да преспя с колкото мога повече момичета. Щото тва е много яко. Големите пичове така правят.

Има нещо опорочено в идеята на това, че не преценяваш хората с разговор, не с това как се държат, как миришат, ако щете, а по CV-то им.

Разбира се, трябва да е дълго(но не много), лесно за четене(но не много) и разбира се разностранно, все пак Тато е казал за всестранно развитата личност (но не много, нали?).

Стоя и слушам поредния 40 минутен цикъл, изкуствен като тениската ми и като тва, дето пиша на него. Не съм писал с химикалче от месеци.

Не знам какво искам да правя и не знам защо искам да го правя. Объркан съм. Пожелавам ви весела нова година.

Дано бъдете хора.