Life sucks.

dot.
dot.
dot.

Чудя се що винаги се случва така, че когато най-накрая се чувствам щастлив за адски много време, например ден, ден и половина, се преебават нещата могъществено. Няма да пиша нито имена, нито случки, защото изобщо не съм на кеф, пък може и някой да хване да прочете блога, но въпроса е защо? Изобщо не мога да разбера логиката на част от хората, нито ценностната им система, нито нищо. Предполагам, изхода от ситуацията е или да се направя за невидял и че нищо ми няма за н-ти път, или просто най-накрая да отеба злостно.

Жалко, че не ми стиска.