Последно.

11:26.
Остават още 9 часа и 34 минути до края.
Повече няма да се назовавам гордо bofh.
Ще приключа и с този моноблог.
Ще ми липсва безкрайното дебъгване на кретенски проблеми в 3 сутринта, неспането, 16-те кафета за една нощ, цигарите.
За всичките загубени нерви, за завършването на скапаното училище, за това, че бях нощни, докато исках да съм с нея...
За научените глупости, за хубавото ошамарване от тая кучка живота, за амфетите, генадрина, гуараната...
За ниското заплащане и нулевите бонуси, за кучешкото отношение...
Айде, ще си направя друг блог някой път.
За сега чао.
11:30 - out

Life sucks.

dot.
dot.
dot.

Чудя се що винаги се случва така, че когато най-накрая се чувствам щастлив за адски много време, например ден, ден и половина, се преебават нещата могъществено. Няма да пиша нито имена, нито случки, защото изобщо не съм на кеф, пък може и някой да хване да прочете блога, но въпроса е защо? Изобщо не мога да разбера логиката на част от хората, нито ценностната им система, нито нищо. Предполагам, изхода от ситуацията е или да се направя за невидял и че нищо ми няма за н-ти път, или просто най-накрая да отеба злостно.

Жалко, че не ми стиска.

Right now

Ебати смяната.
3:02 е.
Като застъпих преди 5 часа ме зарадваха, че се е потрошил центрекса - една дестинация - 50 минути прерутиране.
Колегите бяха забили ключовете от сървърното в няква друга стая, та в 12:00 трябваше да се правя на Шерлок Холмс.
Кретените от Евротур пак си залупиха мрежата преди 20 минути. Поворината клиенти отпаднаха. Ония идиоти пак не знаят кво става. Вътрешното инфо ми е, че са сменили блек даймъндите с 3комски някви. И че си плащат малко на админите. Кофти комбинация, да се надяваме, че източника ми е ненадежден.

Не мога да направя нищо и си пиша в блога. Ще си запаля фас, така ги виждам нещата. Чакам земетресение...

Sex and Violence (:

Хяхя,
в събота ядох пердах. Снимки:

Какво му трябва на човек...

... за пълното щастие (:

На първо място едно човече, което да го обича. Да сбъркат влаковете и да се озоват на съвсем различно от заплануваното място. Цигарка в равнината, лек дъждец, целувки и смешни птички, прехвърчащи наоколо. Пълна липса на компютри, интернет, телефони и всякакви работи с батерийки и копченца. Трябва им и усмихнат турски тираджия, идващ от Австрия, който да ги прибере в София. Трябва им да пътуват заедно на една седалка, да се гушкат и потят едно в друго. Обиколката на един магазин, в който има триончета и чукчета може да е весела. Ново влакче в метрото, надуваем дюшек и малко сън. После... няма да ви кажа (:

Soldier Side

Хм, кратката равносметка за изминалата година (нали е модерно да се прави, пък и нямам работа в момента):

Смени, смени, смени - към 150 дневни и 70-80 нощни. В началото бяха 12/12 часа, сега нощните са по 13, а дневните по 11.
Абсолютна алко/нико/кофе и всяква друга - изация от моя страна.
Купени 3 лаптопа, 8 телефона, 3 борда, 2 покет пц-та и една жалка колица.
Издържливост на нервната система - към келвиновата нула. Подскачам при най-малкия шум, всяка нощ се будя в 3:06. С Ади на морето сънувах tkined.
Развитие откъм мозУк - 0, нула, зиро, цъ! Мислех си, че ще има нещо, ама нейсе, всеки гледа да те употреби и да те хвърли като ползван капут.
Развитие откъм телеса - минус 12 кила. От нерви.


Даеба. Искам да си завърша средното и да си намеря нормална работа. Искам и тая нощна да свърши най-накрая. Ще взема да счупя някой пренос, да има за кво да ми е криво поне.


Welcome, to the soldier side,
Where there`s no one here but me....
People all grow up to die,
There is no one here but me.

Agu

Дрън-дрън-дрън-дрън

Хей, ти, пази се от пътя, който искам да споделя
Някой се опитва да ми каже, но съжалявам, че се чувствам като това,
което правя. О, да, ще ти покажа смисъла на живота.

Той е:

Едно човече. едно човече. ЕДНО !ЧОВЕЧЕ!

Ми, кво. Слънцето още не изгрява, но месечината - йо й йо! йо й йо!
Знаеш ли?

Знаеш. Липсваш. Могъщо, както нищо и никой до сега не е липсвал. Панталоните ти още миришат на теб, а леглото ми усеща косата ти.

Достатъчно ми е просто да те чувам как дишаш, за да продължа да блъскам в това, което предполагам само аз си разбирам. В това, с което искам да избягам с теб.

Толкова си сладка.

Чакай. "Колко си ми сексиии, слааадураната ми,
сладка като пепсиии,

тааарада без пари (:" Уикеда.

И те са тъжни без теб. Също и офспринг, и васт, и ако щеш огонек, че и сепултура. Всичко е просто една празна черупка, начинът и времето, които трябва да изтекат, за да бъда отново с теб.

Бих дал всичко за теб, само веднъж завинаги да се махна от тази гнусна порочна ротативка, наречена живот, и да бъда с теб. Ти си най-доброто създание, което съществува. Знаеш ли кое е най-хубавото?

Че още не са се усетили, онези, които са там, горе. Онези същите, които ни измъкнаха от Тюленово. Онези същите, които ни събраха с 2 години и половина закъснение. Никога няма да те дам. На когото и да е.

Искам те. Искам да те усещам с всяка фибра от тялото си. Искам да те сънувам, а когато се будя ти още да спиш в ръцете ми.

Целувка. След нея сън.

Искам да се случи нещо