Ние сме на всеки километър

Значи, не мога да разбера чий абсолютен гений е сметнал за добре да се слагат лаптопски 2.5" / 4200 рпм хардове в БЕКБОУН РУТЕРИ!!!. Разбира се раид контролер ниенте.
дъъъъ
както и да е, и харда, и флаша, и НАСА, и на НАСА майката...

Друзья, не си купувайте опел кадет (ама нивгаж!), простата сметка е следующата:

кола (1 бр) - 2300 пари
музика (4бр колони + бипкало) - 500 пари
в кат да мине колата - 30 пари
за нов номер - 60 пари
за ремонт на колата - 1000 пари

Са, аз ли не моа да смятам (реторичен въпрос), или станА към четри илядо пари. Е, деа мааму, колко време можех да се возя на таксита за четри илядо леа!

Гъзарей, душо! Важното е, че колата е "пичеловка", както се изрази един приятел. Ще рече, она влиза 0 колата, докат са чуди къде да се скрие, аз вадим тухлата от жабката (щот и жабката само за тухли става, мааамудеа, надра ми телефона за 800 леа) и прас по главата, и съм я хванал.

Та, иде да рече, че се присетих за най-великото хайку отново:

цигане на светофар
налита то да мие.
шамарът литна като пеперуда

/powered by Цецо

Защо, по дяволите, всеки се опитва да прави другите на глупаци? Много е тъпо. Супер мразя педерастките номерца и измъквания от рода "ама аз такова, друго си мислех, че ще бъде". Арррр, много ясно, че си си мислил точно тва, бе! Ма се прайш на <бибип> и на голяяааам тарикат. Ебаси, не може ли поне някой да е честен и да си каже ей така всичко.

/нищо против педерите, де

И в тоя ред на мисли, утре отивам да си купя гуменки за пет кинта от кварталния пазар и на пРъви март отивам с тях на среща с някви изроди от сиско. Някой ко го интересува, Brian Tan и Karen Reed

а, и ще ми се срещат значи тия пичове с учениците от източна европа. Т.е. мойта скромна личност е 1/10 от представителите на и.е. (МСИЕ,хехе). Еми що не отидат малко по-към Кърджали.

Миналата година работихме по един проект за Сименс (издъни се), та ходихме да снимаме наляво-надясно в Родопите хората. Имаше училище Николай Вапцаров. Николай. Там е истината.

Мисля да кача снимките тук.

Стоил Рошкев

Забранена Зона
(стихосбирка "Ток" '97г.)

Да настръхнеш, да те сгащи токът
с язовирен скок в тръстиките на подсъзнанието,
където Фройд вари компоти от презрели небеса
и е пълно с трафопостове.
Какво ли
още няма в подсъзнанието - Гъмжи
от множество сърдити силуетчета
на старци с хърбави магаренца,
на черни рози топнати в боза и даже на
един кариерист.
Пред зала с крокодилска живопис
хавлиен великан продава спомените ти
от Златни пясъци и Равда на безценица,
а малко по-надолу Тони Бракстън с някакъв щурец
танцува блус в тревата. Юли е! Не ти се прави нищо.
Мързелува ти се може би на сянка. При това
където се намираш - там сред подсъзнанието
на видео-стена са пуснали касета
с лош пиратски запис
на живота ти. Не можеш да повярваш, че си ти.
Превърташ я назад и примерно
попадаш на рождения си ден,
когато ставаш на дванайсет или на
абитуриентската си вечер. Сепваш се - наистина ли
нищичко не си направил досега?
Тогава ти остава само да изгълташ
няколко таблетки страх, да се превърнеш
на часа в рекламното лице на отчаянието
или пък
да вземеш интервю от собствената си утеха.
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично през глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
Гъзарей!
Гъзарей, душо!"

Кояаникатси

Странно е, че фантастите от средата на миналия век са писали все за неща, които никой не го интересуват днес – всички са вярвали, че ще пътуваме до луната, че марс ще е колонизиран. Мислели са си, че обществото ни ще е достигнало ниво, в което няма да се изтребваме просто ей така, ще има храна, вода и подслон за всички.

Знаете ли как изглежда адът? Черно безкрайно маслено море. Абсолютна тишина. Носиш се над него и няма нищо друго освен мазните черни вълни, които леко се движат долу. Нищо. Сам си, но не си единствен. Падаш непрекъснато, но никога не стигаш нищо.

Погледнете комуникациите, например. Аз имам силата на боговете, описана във всяка истинска книга. Мога да предавам мислите си на разстояние. Мигновено. Стига да съм си платил сметката за телефона и да имам обхват. Нищо, след няколко месеца ще пуснат тетра мрежата, обхвата няма да е грижа.

Искам да кажа, кривнали сме към лошо. Не се спираме да се загледаме в нищо и никой. Работим, ядем, спим, пием, пушим, учим, правим секс, спортуваме, за да махнем шкембетата.

Ние не летим заради свободата сама по себе си. Летим по принуда, защото така се придвижваме по-бързо.

В Бхавагад Гита обаче си пише за Вишну в четиритъката му форма. Мхм, колеги. 2012 свършва календара на маите. Лошо, близко е.

Мисля, че много скоро ще усетим истински важните неща. Ще спрем да тормозим света с наглите си отровни намерения. Та ние сме постигнали толкова много материални блага, а толкова много хора гладуват. Ние имаме машини, които могат спокойно да сметнат как да оптимизираме разхода на вода, примерно. Или да ни смятат парите, така, че да можем да пратим по 1 евро на месец в Африка. Но ние не го правим. Ние играем игрички и гледаме филми на тези машини, пишем глупости и се възмущаваме, понякога проронваме някоя сълза, но това е докато си допиваме сутрешното кафе. След това отиваме на работа. Или на училище. Или на среща. Или на поредното място с табела “Мастурбация$$$”.

Атомната гъба се издига и ни трови със собственото ни лицемерие. Спим по средата на вредните пластмасови вещи във високите си сгради. А в няколкото дни(ако ги има), в които спим навън, усещаме колко празни сме всъщност. Колко нищожни сме и колко сме скучни. Та ние не можем просто да стоим. Просто ей така, без забавление, тема за размисъл, филм за гледане, пари за харчене, човек за биене или каквото и да е друго, което да ни отвлече от масления океан.

Измисляме си фалшиви чувства и фалшиви емоции, от които да ни е интересно. Дори потъваме в размисъл за наркотиците, които трябва да вземем преди следващия “много як филм”, така че трип-а да стане още по-голям.

Живеем сами в разбития идеал за собственото ни благополучие, в рекурсивно зададената ни фалшива дефиниция за радост. В измисления свят на тоталната изолация, оставяме мислите си на фалшиви места, надявайки се някой да ги види и да сподели своята изкривена гледна точка.

Кога ще отпуснем гневната експлозия и ще ловуваме елени по магистралите, за да се храним с месото им и да се обличаме с кожите им.?