Стоил Рошкев

Забранена Зона
(стихосбирка "Ток" '97г.)

Да настръхнеш, да те сгащи токът
с язовирен скок в тръстиките на подсъзнанието,
където Фройд вари компоти от презрели небеса
и е пълно с трафопостове.
Какво ли
още няма в подсъзнанието - Гъмжи
от множество сърдити силуетчета
на старци с хърбави магаренца,
на черни рози топнати в боза и даже на
един кариерист.
Пред зала с крокодилска живопис
хавлиен великан продава спомените ти
от Златни пясъци и Равда на безценица,
а малко по-надолу Тони Бракстън с някакъв щурец
танцува блус в тревата. Юли е! Не ти се прави нищо.
Мързелува ти се може би на сянка. При това
където се намираш - там сред подсъзнанието
на видео-стена са пуснали касета
с лош пиратски запис
на живота ти. Не можеш да повярваш, че си ти.
Превърташ я назад и примерно
попадаш на рождения си ден,
когато ставаш на дванайсет или на
абитуриентската си вечер. Сепваш се - наистина ли
нищичко не си направил досега?
Тогава ти остава само да изгълташ
няколко таблетки страх, да се превърнеш
на часа в рекламното лице на отчаянието
или пък
да вземеш интервю от собствената си утеха.
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично през глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
Гъзарей!
Гъзарей, душо!"