Ъ? и Блах

хех, явно освен това сме били пили на тва добринище,

джъст фаунд ит на кемпютора(много ясно, че на планина ходя с кемпютора):

Аз живея на кораб, който потъва

мога, мога да чуя смъртния ти вик. Бих искал да ти помогна някой ден, в някое друго време. Оглеждам се и искам да съм спасението в земята на срама – там, където прасетата летят.

Не забравяй децата и си пей ти-ри-рам.

Ела по-наблизо. Мога, мога да чуя смъртното ти желание. Да бъдем заедно някъде, на място, което не е вкъщи.

Мога, мога да усетя смъртта, която приближава. Да бъдем заедно сами, в света, който наричаме наш. Да наричаме наш. Мястото с хиляда чувства.

Остави тази лъжа на мен.

Места, места. Часовете се въртят, дните бягат и годините летят.

Колко дни имаш, докато излетя към по-добро място. Към мястото, на което ще съм утре?

Освободи ме от тази нужда, която нося със себе си. Часове, колко часове имам докато се освободя към мястото, което обичам.

Освободи ме от демона, който нося.

Кога ще ми повярваш, когато ти говоря тези неща. Никой не обича да те лъже, никой изобщо.

Предполагам, че съм нещо, пред което си изправена. Просто така, стоящо като шкафче.

Моля те, не взимай чувствата си от мен. Ще умра като цвете, което не е поливано.

Търся съзнанието,

И го намерих в очите ти

Това е нещото, което продължаваш да търсиш,

А знаеш, че си го имал от началото.

Сложи ме на кораб, който потъва. Вземи всичко, което съм искал. Ще разбера.

Моля те, не взимай любовта си от мен.

Троп-троп-троп, скрибуцка снега.

Бъди с мен, на земята , която е черна . Ходиш и те виждам в паралелна улица. Бъди с мен, пази ме от тъмното варварско слънце. Бъди с мен.

Не е казано, единствените думи, които знам, че са истина. Бъди с мен, ти си цвете в пустинно море.

И ти лъжеш. Под рая на зимните небеса. Ти си дисциплина, като спокойствието на сутришна лавина.

Бъди с мен, пази ме от това което съм. Бъди с мен, просто искам да усещам.

Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен.

Искам да избягам от този свят, изпълнен с

Тук няма ангели. Само слънце, което прозира през дъжда. На дълъг, дълъг празен път. Загубих се.

Тук няма ангели. Само лъжа, за да води по пътя.

И отново съм сам, под слънцето, което разтваря кожата ми и запалва всико в мен с адския огън на омразата.

Ако затворя очите си

Усещам, че се измъквам. Не мога повече да гледам роботското си лице. Ако затворя очите си, всички сме изоставени, но аз презирам съшествуването само.

Вземи това, вземи това, вземи това

Мога да те усетя по пръстите си . Ако затворя очите си всичко се маха като мъчение. Аз презирам. Всички са изоставени и се плъзгат. Ще умрат сами в студа на пламъците над спокойното море.

Унищожиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии

убивай на воля, докато си млад и силен.

Твърде трагично, за да остана тук. Твърде сложно, за да убивам за теб.

Мръдни се, загубих единствения си път. Ще се влачиш встрани с половин

Шумът е толкова силен, но всичко е нищо, липсва