Дневникът на един bofh

понеделник, януари 02, 2006

30.12.05

пред-новогодишно, със закъснение. ЧНГ на всички. хаха, все едно някой чете тук.

A man is just an animal, hidden behind clothes, toilet closets and technology.


Ти си балеринка на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото живееш в Германия и си много добра в това, което правиш. Ти правиш свирки на всичките си съученици в прекрасните чисти немски кенефи. Ти си страшна!


Ти си мацката на випуска на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото ходиш с най-якия пич. Той те вози в много яката кола, дето тате му я е купил, а ти му правиш свирки. Ти си велика! Слушаш ли Преслава?


Ти си нормална мацка на 18 годинки. Мислиш си, че света не е в краката ти. Въпреки това се опитваш да си пробиеш път. Правиш свирки на момчетата, които те заглеждат в нормалните, мръсни и прекрасни български кенефи. Либим та страстно! За Преслава си знаем!


Ти си много якия, суб-интелигентен пич, дето мрази да му говорят на ти. Как ти звучи? Твоята жена. Твоят живот. Твоите бъдещи деца, пропилян живот и никакво бъдеще. Твоят хуй.


Здравствуй, дорогой! Я твоя мама!


Той стана и разтърси глава. Сякаш искаше да се отърве от някоя натрапчива мисъл, но тя му влизаше отново в главата.


Намаза ли дупето със сапунче?” - нормалния боксьорски поздрав.


Ибал съм ва сичките, дето са прозявате.


Знаете ли, пичове, силно разочарован съм от това, че никой не взима нищо на сериозно.


Treat matters of great importance lightly


and then master еди-кой-си added


Threat matters ot minor importance seriously


Дух куче и Форест Уитакър, от там е днешната култура.


От Боен Клуб, Пи, Реквиема, Седем, Триона, Nine dead gay guys, Шиндлера и Хари Потър.


Искам да живея преди поне 800 години. Да изкарвам прехраната си на полето и когато се налага да се защитавам с оръжие.


Да имам много деца и да обичам всичките по малко. Да съм всичко за семейството си. Да уважавам родителите си и да имам чест – това, което така и не разбрах днес.


Вчера също. Пихме. И деградираме, ежедневно.


Знаете ли, спускането с борда по нов сняг е по-яко от най-якия ми оргазъм.


И след като й казах, че искам деца от нея, че ще направя всичко, за да сме заедно – тя ми отговори простичкото “Амииии, добре”. Все едно съм чорапчето, онова, дето е ненужно захвърлено в банята...


Абе чудя се, как може хората да се самоубиват толкова често. 2-ма души от класа ми се метнаха вече. Миналата седмица се метна един млад асистент от университета, в който работех преди. На 28 беше. Остави 2 деца.


Какво му се чудя, в момента живея, за да изкарвам пари и да преспя с колкото мога повече момичета. Щото тва е много яко. Големите пичове така правят.


Има нещо опорочено в идеята на това, че не преценяваш хората с разговор, не с това как се държат, как миришат, ако щете, а по CV-то им.


Разбира се, трябва да е дълго(но не много), лесно за четене(но не много) и разбира се разностранно, все пак Тато е казал за всестранно развитата личност (но не много, нали?).


Стоя и слушам поредния 40 минутен цикъл, изкуствен като тениската ми и като тва, дето пиша на него. Не съм писал с химикалче от месеци.


Не знам какво искам да правя и не знам защо искам да го правя. Объркан съм. Пожелавам ви весела нова година.


Дано бъдете хора.