Дневникът на един bofh

Последно.

2006-08-19T23:31:00.000+03:00

11:26.
Остават още 9 часа и 34 минути до края.
Повече няма да се назовавам гордо bofh.
Ще приключа и с този моноблог.
Ще ми липсва безкрайното дебъгване на кретенски проблеми в 3 сутринта, неспането, 16-те кафета за една нощ, цигарите.
За всичките загубени нерви, за завършването на скапаното училище, за това, че бях нощни, докато исках да съм с нея...
За научените глупости, за хубавото ошамарване от тая кучка живота, за амфетите, генадрина, гуараната...
За ниското заплащане и нулевите бонуси, за кучешкото отношение...
Айде, ще си направя друг блог някой път.
За сега чао.
11:30 - out

Life sucks.

2006-06-30T17:09:00.000+03:00

dot.
dot.
dot.

Чудя се що винаги се случва така, че когато най-накрая се чувствам щастлив за адски много време, например ден, ден и половина, се преебават нещата могъществено. Няма да пиша нито имена, нито случки, защото изобщо не съм на кеф, пък може и някой да хване да прочете блога, но въпроса е защо? Изобщо не мога да разбера логиката на част от хората, нито ценностната им система, нито нищо. Предполагам, изхода от ситуацията е или да се направя за невидял и че нищо ми няма за н-ти път, или просто най-накрая да отеба злостно.

Жалко, че не ми стиска.

Right now

2006-05-16T03:04:00.000+03:00

Ебати смяната.
3:02 е.
Като застъпих преди 5 часа ме зарадваха, че се е потрошил центрекса - една дестинация - 50 минути прерутиране.
Колегите бяха забили ключовете от сървърното в няква друга стая, та в 12:00 трябваше да се правя на Шерлок Холмс.
Кретените от Евротур пак си залупиха мрежата преди 20 минути. Поворината клиенти отпаднаха. Ония идиоти пак не знаят кво става. Вътрешното инфо ми е, че са сменили блек даймъндите с 3комски някви. И че си плащат малко на админите. Кофти комбинация, да се надяваме, че източника ми е ненадежден.

Не мога да направя нищо и си пиша в блога. Ще си запаля фас, така ги виждам нещата. Чакам земетресение...

Sex and Violence (:

2006-05-16T00:09:00.000+03:00

Хяхя,
в събота ядох пердах. Снимки:

Какво му трябва на човек...

2006-04-24T20:18:00.000+03:00

... за пълното щастие (:

На първо място едно човече, което да го обича. Да сбъркат влаковете и да се озоват на съвсем различно от заплануваното място. Цигарка в равнината, лек дъждец, целувки и смешни птички, прехвърчащи наоколо. Пълна липса на компютри, интернет, телефони и всякакви работи с батерийки и копченца. Трябва им и усмихнат турски тираджия, идващ от Австрия, който да ги прибере в София. Трябва им да пътуват заедно на една седалка, да се гушкат и потят едно в друго. Обиколката на един магазин, в който има триончета и чукчета може да е весела. Ново влакче в метрото, надуваем дюшек и малко сън. После... няма да ви кажа (:

Soldier Side

2006-04-06T07:49:00.000+03:00

Хм, кратката равносметка за изминалата година (нали е модерно да се прави, пък и нямам работа в момента):

Смени, смени, смени - към 150 дневни и 70-80 нощни. В началото бяха 12/12 часа, сега нощните са по 13, а дневните по 11.
Абсолютна алко/нико/кофе и всяква друга - изация от моя страна.
Купени 3 лаптопа, 8 телефона, 3 борда, 2 покет пц-та и една жалка колица.
Издържливост на нервната система - към келвиновата нула. Подскачам при най-малкия шум, всяка нощ се будя в 3:06. С Ади на морето сънувах tkined.
Развитие откъм мозУк - 0, нула, зиро, цъ! Мислех си, че ще има нещо, ама нейсе, всеки гледа да те употреби и да те хвърли като ползван капут.
Развитие откъм телеса - минус 12 кила. От нерви.

Даеба. Искам да си завърша средното и да си намеря нормална работа. Искам и тая нощна да свърши най-накрая. Ще взема да счупя някой пренос, да има за кво да ми е криво поне.

Welcome, to the soldier side,
Where there`s no one here but me....
People all grow up to die,
There is no one here but me.

Agu

2006-04-02T00:41:00.000+03:00

Дрън-дрън-дрън-дрън

Хей, ти, пази се от пътя, който искам да споделя
Някой се опитва да ми каже, но съжалявам, че се чувствам като това,
което правя. О, да, ще ти покажа смисъла на живота.

Той е:

Едно човече. едно човече. ЕДНО !ЧОВЕЧЕ!

Ми, кво. Слънцето още не изгрява, но месечината - йо й йо! йо й йо!
Знаеш ли?

Знаеш. Липсваш. Могъщо, както нищо и никой до сега не е липсвал. Панталоните ти още миришат на теб, а леглото ми усеща косата ти.

Достатъчно ми е просто да те чувам как дишаш, за да продължа да блъскам в това, което предполагам само аз си разбирам. В това, с което искам да избягам с теб.

Толкова си сладка.

Чакай. "Колко си ми сексиии, слааадураната ми,
сладка като пепсиии,

тааарада без пари (:" Уикеда.

И те са тъжни без теб. Също и офспринг, и васт, и ако щеш огонек, че и сепултура. Всичко е просто една празна черупка, начинът и времето, които трябва да изтекат, за да бъда отново с теб.

Бих дал всичко за теб, само веднъж завинаги да се махна от тази гнусна порочна ротативка, наречена живот, и да бъда с теб. Ти си най-доброто създание, което съществува. Знаеш ли кое е най-хубавото?

Че още не са се усетили, онези, които са там, горе. Онези същите, които ни измъкнаха от Тюленово. Онези същите, които ни събраха с 2 години и половина закъснение. Никога няма да те дам. На когото и да е.

Искам те. Искам да те усещам с всяка фибра от тялото си. Искам да те сънувам, а когато се будя ти още да спиш в ръцете ми.

Целувка. След нея сън.

Искам да се случи нещо

2006-03-17T01:44:00.000+02:00

Най-обичам

2006-03-16T21:38:00.000+02:00

След днешния ден на кафета, цигари и скрити хапчета:
(по масовост)
цигари
кафе
алкохол
ганджа
амфетамини
ефедрин
акинатон
кетамин
кока
секви гъби-мъби
спийд
Обичам ви всичките. За починалите в бой за свобода и безбройните назнайни загинали.

Bioshere - ChukHung

2006-03-16T16:07:00.000+02:00

Дрън-дрън, та пляс!

2006-03-16T15:17:00.000+02:00

Ха, забих! Пиша си дипломната работа в момента и не мога да разбера къде точно да го търся тоя бгп хедър. Ама нямам избор и май ще трябва да го намеря.
Та докато мисля с хидън процеси за хедъра, да хвана да драсна един нов пост, а?

Начи почваме от миналия понеделник. Носих пари на майстора за колата - има да я прави до края на месеца. Наско ако не ми беше колега вече щеше да е в болница (; С на майка ми фиата ги носих парите. Вече не ми го дава, като ме видя как паркирах с газ и задавяне на двигателя(:.
После стоях и чаках да дойдат Мето и Ру и да ходим на Пампорово. Те са Мърди с голямо М. Ама много. С има-няма 6 часа закъснение дойдоха. В Пампорово бяхме към 1-2 сутринта. Спахме и на другия ден се пускахме по пенсионерски писти. У-А, данннн! в някой клас немци, дето бутат ските. Дей Уан беше мнооого скучен. Поне Пича от Рецепцията (ТМ) беше обратен и си правехме бъзици с него.
Дей Ту - пуснаха някъв лифт, дето бил в профилактика. Към него вървят 2 черни писти. Ох, на батяяяяя. Разбира се, пускахме си ги сами. Към обяд се намерихме с един стар сноубордист-пушилист и той ни показа едно, дето няма писта на него, ама за сметка на това е поне 70 градуса наклон (; . Е там вече наистина не беше стъпвал човек, ни на ски, ни на борд. Якооооо. Аз малко си шибнах тиквата злостно (каската фор дъ лайф!), та на 8-ми март - курбан (: Мдааа, чайте да тура в имагшака няколко сни. ...

Еми, после ще е, щото ми е зле ъплоуда.

Както и да е, дей три беше на чепеларе, където си намерихме прекрасна стена, на която ако не беше толкова топло би станала не лоша лавинка, и се пуснахме по нея няколко пъти. Също и отрязахме местния отбор по алпийски борд на няколко скоростни отсечки, хехе.

После спах в София и и и
this is the way we go to school
go to school
go to school
this is the way we go to school
drunk in the morning
Корп-среща на Орбител. Няаа, тъпа работа, като цяло. Бяхме на няколко презентации, в които се обясняваше как ще срутим БТК, щот' сме най-добрите. После ходихме на сауна. И после, отивайки на вечеря с подлото намерение да си подпийна, забравих, че съм киснал 100 часа в тъпата сауна. Та изпих без да се усетя една бутилка червено, после ходихме за бира, щот нямаше в хотела, изпих и една бутилка загорка 1.5. Ииииии после Горе! Горе! Горе на черееешата! Лудница! Кви глупости съм правил не е за разправяне, на следващия ден поне 10 човека ме питаха как съм, и като им казвах, че не мога да гледам, отсреща имаше подсмихване и "миии, не се и учудвам" . Хм, хубу поне, че докато охраната ме е носила нагоре да нанкам, съм им говорел на руски, а не съм налитал на бой, че и такива сме ги имали(:

Та втория ден на срещата беше спокоен и монотонен, съпроводен с много кафета, аспирини, парацетамоли, 3 часа следобедна дрямка, кафета, коли, парацетамоли, волтарен и картуун нетвърк.
Вечерта ходихме на открит басейн, половин орбител видя, че оня малкия идиот е нататуиран и има обеца на езика. Ха, ама се понапиха и на връщане карах авенсиса на мр. Техн. Директор (:

В неделя се разходихме с Митко из Троян. Него най-накрая го направиха левъл 2 - ще пуска клиенти, ще прави впн-и с линксиси, ние ще псуваме и в тоя дух(: Говорихме доста за положението в работата, но това не е за тук. В автобуса Ицо (дъ бос) ми каза, че искат да говорят със Стефан(дъ Баш Бос) с мен. Аз, честно казано, си мислех, че ще ми се карат, щот съм прост, пък те снощи взеха, че ми предложиха да ми платят ццнп-то, да ме вдигат като си завърша средното и да ми правят план за развитие. Мерси, мерси (;

Ади утре организира състезание по борд. Баси. Нямам идея дали ще мога да се занеса - яко ме е напънала тая дипломна.
ииии, така. Ходих да тичам един час покрай езерото - бабите дето бяха насядали ме гледат, все едно не са виждали човек да тича. Ръм тъм тъм.
Някой ако иска покет пц с гпс, да казва, че много ми трябват парички (:
Я вас люблю , ама Ади повече, до свидания, друзья.

Ние сме на всеки километър

2006-02-27T23:41:00.000+02:00

Значи, не мога да разбера чий абсолютен гений е сметнал за добре да се слагат лаптопски 2.5" / 4200 рпм хардове в БЕКБОУН РУТЕРИ!!!. Разбира се раид контролер ниенте.
дъъъъ
както и да е, и харда, и флаша, и НАСА, и на НАСА майката...

Друзья, не си купувайте опел кадет (ама нивгаж!), простата сметка е следующата:

кола (1 бр) - 2300 пари
музика (4бр колони + бипкало) - 500 пари
в кат да мине колата - 30 пари
за нов номер - 60 пари
за ремонт на колата - 1000 пари

Са, аз ли не моа да смятам (реторичен въпрос), или станА към четри илядо пари. Е, деа мааму, колко време можех да се возя на таксита за четри илядо леа!

Гъзарей, душо! Важното е, че колата е "пичеловка", както се изрази един приятел. Ще рече, она влиза 0 колата, докат са чуди къде да се скрие, аз вадим тухлата от жабката (щот и жабката само за тухли става, мааамудеа, надра ми телефона за 800 леа) и прас по главата, и съм я хванал.

Та, иде да рече, че се присетих за най-великото хайку отново:

цигане на светофар
налита то да мие.
шамарът литна като пеперуда

/powered by Цецо

Защо, по дяволите, всеки се опитва да прави другите на глупаци? Много е тъпо. Супер мразя педерастките номерца и измъквания от рода "ама аз такова, друго си мислех, че ще бъде". Арррр, много ясно, че си си мислил точно тва, бе! Ма се прайш на <бибип> и на голяяааам тарикат. Ебаси, не може ли поне някой да е честен и да си каже ей така всичко.

/нищо против педерите, де

И в тоя ред на мисли, утре отивам да си купя гуменки за пет кинта от кварталния пазар и на пРъви март отивам с тях на среща с някви изроди от сиско. Някой ко го интересува, Brian Tan и Karen Reed

а, и ще ми се срещат значи тия пичове с учениците от източна европа. Т.е. мойта скромна личност е 1/10 от представителите на и.е. (МСИЕ,хехе). Еми що не отидат малко по-към Кърджали.

Миналата година работихме по един проект за Сименс (издъни се), та ходихме да снимаме наляво-надясно в Родопите хората. Имаше училище Николай Вапцаров. Николай. Там е истината.

Мисля да кача снимките тук.

Стоил Рошкев

2006-02-27T21:55:00.000+02:00

Забранена Зона
(стихосбирка "Ток" '97г.)

Да настръхнеш, да те сгащи токът
с язовирен скок в тръстиките на подсъзнанието,
където Фройд вари компоти от презрели небеса
и е пълно с трафопостове.
Какво ли
още няма в подсъзнанието - Гъмжи
от множество сърдити силуетчета
на старци с хърбави магаренца,
на черни рози топнати в боза и даже на
един кариерист.
Пред зала с крокодилска живопис
хавлиен великан продава спомените ти
от Златни пясъци и Равда на безценица,
а малко по-надолу Тони Бракстън с някакъв щурец
танцува блус в тревата. Юли е! Не ти се прави нищо.
Мързелува ти се може би на сянка. При това
където се намираш - там сред подсъзнанието
на видео-стена са пуснали касета
с лош пиратски запис
на живота ти. Не можеш да повярваш, че си ти.
Превърташ я назад и примерно
попадаш на рождения си ден,
когато ставаш на дванайсет или на
абитуриентската си вечер. Сепваш се - наистина ли
нищичко не си направил досега?
Тогава ти остава само да изгълташ
няколко таблетки страх, да се превърнеш
на часа в рекламното лице на отчаянието
или пък
да вземеш интервю от собствената си утеха.
Да я питаш примирява ли се с безизходицата и
ако отвърне: "Да!", да я нап-ц-уваш.
После и краката си да питаш: "Бе, ний мъже ли сме
или на звездите качулките?" и хуквайки
оптимистично през глава напред, да викаш:
"Ееееей, душо!
Гъзарей!
Гъзарей, душо!"

Кояаникатси

2006-02-18T10:32:00.000+02:00

Странно е, че фантастите от средата на миналия век са писали все за неща, които никой не го интересуват днес – всички са вярвали, че ще пътуваме до луната, че марс ще е колонизиран. Мислели са си, че обществото ни ще е достигнало ниво, в което няма да се изтребваме просто ей така, ще има храна, вода и подслон за всички.

Знаете ли как изглежда адът? Черно безкрайно маслено море. Абсолютна тишина. Носиш се над него и няма нищо друго освен мазните черни вълни, които леко се движат долу. Нищо. Сам си, но не си единствен. Падаш непрекъснато, но никога не стигаш нищо.

Погледнете комуникациите, например. Аз имам силата на боговете, описана във всяка истинска книга. Мога да предавам мислите си на разстояние. Мигновено. Стига да съм си платил сметката за телефона и да имам обхват. Нищо, след няколко месеца ще пуснат тетра мрежата, обхвата няма да е грижа.

Искам да кажа, кривнали сме към лошо. Не се спираме да се загледаме в нищо и никой. Работим, ядем, спим, пием, пушим, учим, правим секс, спортуваме, за да махнем шкембетата.

Ние не летим заради свободата сама по себе си. Летим по принуда, защото така се придвижваме по-бързо.

В Бхавагад Гита обаче си пише за Вишну в четиритъката му форма. Мхм, колеги. 2012 свършва календара на маите. Лошо, близко е.

Мисля, че много скоро ще усетим истински важните неща. Ще спрем да тормозим света с наглите си отровни намерения. Та ние сме постигнали толкова много материални блага, а толкова много хора гладуват. Ние имаме машини, които могат спокойно да сметнат как да оптимизираме разхода на вода, примерно. Или да ни смятат парите, така, че да можем да пратим по 1 евро на месец в Африка. Но ние не го правим. Ние играем игрички и гледаме филми на тези машини, пишем глупости и се възмущаваме, понякога проронваме някоя сълза, но това е докато си допиваме сутрешното кафе. След това отиваме на работа. Или на училище. Или на среща. Или на поредното място с табела “Мастурбация$$$”.

Атомната гъба се издига и ни трови със собственото ни лицемерие. Спим по средата на вредните пластмасови вещи във високите си сгради. А в няколкото дни(ако ги има), в които спим навън, усещаме колко празни сме всъщност. Колко нищожни сме и колко сме скучни. Та ние не можем просто да стоим. Просто ей така, без забавление, тема за размисъл, филм за гледане, пари за харчене, човек за биене или каквото и да е друго, което да ни отвлече от масления океан.

Измисляме си фалшиви чувства и фалшиви емоции, от които да ни е интересно. Дори потъваме в размисъл за наркотиците, които трябва да вземем преди следващия “много як филм”, така че трип-а да стане още по-голям.

Живеем сами в разбития идеал за собственото ни благополучие, в рекурсивно зададената ни фалшива дефиниция за радост. В измисления свят на тоталната изолация, оставяме мислите си на фалшиви места, надявайки се някой да ги види и да сподели своята изкривена гледна точка.

Кога ще отпуснем гневната експлозия и ще ловуваме елени по магистралите, за да се храним с месото им и да се обличаме с кожите им.?

String Theory

2006-01-30T00:35:00.000+02:00

Дядо Цеци почина. В четвъртък. Прибирам се аз доволен, че ще ми дадат пари за кола от Райфайзен, и че взех на Дарка борда и туп. Държа се мъжки до последния момент.

В момента е погребението му. Не можах да отида, имам чувстото, че ще се разпадна вече. Гледам 5 годишната си братовчедка. Бяхме на патиланци. Баси, хлапето как се кефеше, през това време всичките му роднини плачат. В момента съм у тях. Малката спи, а аз си пиша и пуша. Ще ми липсваш. Беше най-големият голям пич, който познавах.

Не знам какво още да кажа, сигурно бих измислил някаква идиотщина за това колко и как си отиват хората. Не съм в настроение. На Ади грам не й дреме за мен. Дъ енд, дорогая. Вчера изкарах книжка и си купих кола. Да са ми честити, намерил съм кога. Довечера съм нощна и утре съм нощна. Междувременно ще завършвам средно.

Life goes on.

МуСаИбе(:

2006-01-22T21:49:00.000+02:00

Хеххе, слушам си аз Джо Хисаиши, и той е пич, ма аз съм по! Начи неска цял ден мързелувам и се подрапвам по...ъъ, корема. С колегата подпирахме 11 часа бюрата - то не пихме джин, то не гледахме филми на проектора, то не играхме тенис на маса. Са сядам да уча за завтра.
Висоооки сииини планинииии,
kak me myrziiiii
мързимеданатискамспейса
И така, а утре ще се борим за оцеляване.
В общи линии, правенето на неебателен ми приляга донякъде, предполагам.

Бхагавад Гита

2006-01-16T14:58:00.000+02:00

Ади ми върна ключовете. Щяла да ги затрие.
С 39 съм.
Довечера съм нощна.
Спряха ми телефона.
Намалиха ми лимита на кредитната карта.
Оказа се, че ми е изтекъл паспорта и трябва да си вадя нов.
Гонят ме от други 2 места, на които "уж" работя.
Евалата, евалата...

Лузър

Фок

2006-01-15T18:41:00.000+02:00

Ебати, болен съм. Болят ме белите дробове, а не съм палил вече 2 дена. Имам температура и кашлям. Плохо. И съм си спукал ключицата, ми каза Жени. блах, зараствам вече де.

Вчера получих най-якия смс евър:

"Ей коте малко:) удавено в гадости.. Ще те мачкам, ще те тормозя и бутам и ръчкам и гушкам и и и... Ама заспивам та айде лека ина теб после:) цунки"

Ехх, /ме се разтопи.

Със сетни сили гледах на Жоро Чорбаджийски и Маниакса лекцията за веб вулнерабилитис. Ако някой го интересува, имаше я някъде по лудост.нет. Лайф съкс, друзя. И съм на работа сега. Като гледам колегата какъв е свеж кат' краставица, ми идва да се мушна в микровълновата.

Ъ? и Блах

2006-01-11T16:44:00.000+02:00

хех, явно освен това сме били пили на тва добринище,

джъст фаунд ит на кемпютора(много ясно, че на планина ходя с кемпютора):

Аз живея на кораб, който потъва

мога, мога да чуя смъртния ти вик. Бих искал да ти помогна някой ден, в някое друго време. Оглеждам се и искам да съм спасението в земята на срама – там, където прасетата летят.

Не забравяй децата и си пей ти-ри-рам.

Ела по-наблизо. Мога, мога да чуя смъртното ти желание. Да бъдем заедно някъде, на място, което не е вкъщи.

Мога, мога да усетя смъртта, която приближава. Да бъдем заедно сами, в света, който наричаме наш. Да наричаме наш. Мястото с хиляда чувства.

Остави тази лъжа на мен.

Места, места. Часовете се въртят, дните бягат и годините летят.

Колко дни имаш, докато излетя към по-добро място. Към мястото, на което ще съм утре?

Освободи ме от тази нужда, която нося със себе си. Часове, колко часове имам докато се освободя към мястото, което обичам.

Освободи ме от демона, който нося.

Кога ще ми повярваш, когато ти говоря тези неща. Никой не обича да те лъже, никой изобщо.

Предполагам, че съм нещо, пред което си изправена. Просто така, стоящо като шкафче.

Моля те, не взимай чувствата си от мен. Ще умра като цвете, което не е поливано.

Търся съзнанието,

И го намерих в очите ти

Това е нещото, което продължаваш да търсиш,

А знаеш, че си го имал от началото.

Сложи ме на кораб, който потъва. Вземи всичко, което съм искал. Ще разбера.

Моля те, не взимай любовта си от мен.

Троп-троп-троп, скрибуцка снега.

Бъди с мен, на земята , която е черна . Ходиш и те виждам в паралелна улица. Бъди с мен, пази ме от тъмното варварско слънце. Бъди с мен.

Не е казано, единствените думи, които знам, че са истина. Бъди с мен, ти си цвете в пустинно море.

И ти лъжеш. Под рая на зимните небеса. Ти си дисциплина, като спокойствието на сутришна лавина.

Бъди с мен, пази ме от това което съм. Бъди с мен, просто искам да усещам.

Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен. Бъди с мен.

Искам да избягам от този свят, изпълнен с

Тук няма ангели. Само слънце, което прозира през дъжда. На дълъг, дълъг празен път. Загубих се.

Тук няма ангели. Само лъжа, за да води по пътя.

И отново съм сам, под слънцето, което разтваря кожата ми и запалва всико в мен с адския огън на омразата.

Ако затворя очите си

Усещам, че се измъквам. Не мога повече да гледам роботското си лице. Ако затворя очите си, всички сме изоставени, но аз презирам съшествуването само.

Вземи това, вземи това, вземи това

Мога да те усетя по пръстите си . Ако затворя очите си всичко се маха като мъчение. Аз презирам. Всички са изоставени и се плъзгат. Ще умрат сами в студа на пламъците над спокойното море.

Унищожиииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииииии

убивай на воля, докато си млад и силен.

Твърде трагично, за да остана тук. Твърде сложно, за да убивам за теб.

Мръдни се, загубих единствения си път. Ще се влачиш встрани с половин

Шумът е толкова силен, но всичко е нищо, липсва

Брей

2006-01-11T16:15:00.000+02:00

Ъм, май се влюбих лошо в Ади.
Не, че не си я харесвах много и преди, хехе, звучи като лексикон в 6-ти клас.
Уатева, бяхме на Добринище няколко дни, карахме борд. Лудница. Борда е по-яко от секс. И аз взех, че хлътнах могъщо по нея. Ебаси.
Снощи беше при мен. Толкова е хубаво с нея, такава е мекичка, добричка и сладка!
И, такова, тъпо ми е някак да я гледам с Калински през деня, след като през нощта е била с мен. Даже малко ми идва нанагорно.
Тя обаче е желязна - не й дреме за никой, или поне не показва да й.
Абе ррр, отивам да се натряскам някъде с Джони.

БУахахах

2006-01-10T05:55:00.000+02:00

Еми, май се оправих след нощната смяна. Ай ся ша му иба аз майката на сичко дет' ми пречи. Да живеят климатиците Самсунг! Навън -10, вътре кучето го набичих на 28 (:

30.12.05

2006-01-02T07:54:00.000+02:00

пред-новогодишно, със закъснение. ЧНГ на всички. хаха, все едно някой чете тук.

A man is just an animal, hidden behind clothes, toilet closets and technology.

Ти си балеринка на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото живееш в Германия и си много добра в това, което правиш. Ти правиш свирки на всичките си съученици в прекрасните чисти немски кенефи. Ти си страшна!

Ти си мацката на випуска на 18 годинки. Мислиш си, че света е в краката ти, защото ходиш с най-якия пич. Той те вози в много яката кола, дето тате му я е купил, а ти му правиш свирки. Ти си велика! Слушаш ли Преслава?

Ти си нормална мацка на 18 годинки. Мислиш си, че света не е в краката ти. Въпреки това се опитваш да си пробиеш път. Правиш свирки на момчетата, които те заглеждат в нормалните, мръсни и прекрасни български кенефи. Либим та страстно! За Преслава си знаем!

Ти си много якия, суб-интелигентен пич, дето мрази да му говорят на ти. Как ти звучи? Твоята жена. Твоят живот. Твоите бъдещи деца, пропилян живот и никакво бъдеще. Твоят хуй.

Здравствуй, дорогой! Я твоя мама!

Той стана и разтърси глава. Сякаш искаше да се отърве от някоя натрапчива мисъл, но тя му влизаше отново в главата.

“Намаза ли дупето със сапунче?” - нормалния боксьорски поздрав.

Ибал съм ва сичките, дето са прозявате.

Знаете ли, пичове, силно разочарован съм от това, че никой не взима нищо на сериозно.

Treat matters of great importance lightly

and then master еди-кой-си added

Threat matters ot minor importance seriously

Дух куче и Форест Уитакър, от там е днешната култура.

От Боен Клуб, Пи, Реквиема, Седем, Триона, Nine dead gay guys, Шиндлера и Хари Потър.

Искам да живея преди поне 800 години. Да изкарвам прехраната си на полето и когато се налага да се защитавам с оръжие.

Да имам много деца и да обичам всичките по малко. Да съм всичко за семейството си. Да уважавам родителите си и да имам чест – това, което така и не разбрах днес.

Вчера също. Пихме. И деградираме, ежедневно.

Знаете ли, спускането с борда по нов сняг е по-яко от най-якия ми оргазъм.

И след като й казах, че искам деца от нея, че ще направя всичко, за да сме заедно – тя ми отговори простичкото “Амииии, добре”. Все едно съм чорапчето, онова, дето е ненужно захвърлено в банята...

Абе чудя се, как може хората да се самоубиват толкова често. 2-ма души от класа ми се метнаха вече. Миналата седмица се метна един млад асистент от университета, в който работех преди. На 28 беше. Остави 2 деца.

Какво му се чудя, в момента живея, за да изкарвам пари и да преспя с колкото мога повече момичета. Щото тва е много яко. Големите пичове така правят.

Има нещо опорочено в идеята на това, че не преценяваш хората с разговор, не с това как се държат, как миришат, ако щете, а по CV-то им.

Разбира се, трябва да е дълго(но не много), лесно за четене(но не много) и разбира се разностранно, все пак Тато е казал за всестранно развитата личност (но не много, нали?).

Стоя и слушам поредния 40 минутен цикъл, изкуствен като тениската ми и като тва, дето пиша на него. Не съм писал с химикалче от месеци.

Не знам какво искам да правя и не знам защо искам да го правя. Объркан съм. Пожелавам ви весела нова година.

Дано бъдете хора.

Смешно е да се гърчиш

2005-12-20T07:00:00.000+02:00

...докато се опитваш да придремеш половин час, да ти влети чистачката в стаята. Става едно голямо ди енд - пак няма да спим 36 часа.

Дъге, по плевенски...

Wazap!

2005-12-15T16:31:00.000+02:00

Имам блог имам блог имам блог.

Today is holiday, call me tomorrow