Дрън-дрън-дрън-дрън
Хей, ти, пази се от пътя, който искам да споделя
Някой се опитва да ми каже, но съжалявам, че се чувствам като това,
което правя. О, да, ще ти покажа смисъла на живота.
Той е:
Едно човече. едно човече. ЕДНО !ЧОВЕЧЕ!
Ми, кво. Слънцето още не изгрява, но месечината - йо й йо! йо й йо!
Знаеш ли?
Знаеш. Липсваш. Могъщо, както нищо и никой до сега не е липсвал. Панталоните ти още миришат на теб, а леглото ми усеща косата ти.
Достатъчно ми е просто да те чувам как дишаш, за да продължа да блъскам в това, което предполагам само аз си разбирам. В това, с което искам да избягам с теб.
Толкова си сладка.
Чакай. "Колко си ми сексиии, слааадураната ми,
сладка като пепсиии,
тааарада без пари (:" Уикеда.
И те са тъжни без теб. Също и офспринг, и васт, и ако щеш огонек, че и сепултура. Всичко е просто една празна черупка, начинът и времето, които трябва да изтекат, за да бъда отново с теб.
Бих дал всичко за теб, само веднъж завинаги да се махна от тази гнусна порочна ротативка, наречена живот, и да бъда с теб. Ти си най-доброто създание, което съществува. Знаеш ли кое е най-хубавото?
Че още не са се усетили, онези, които са там, горе. Онези същите, които ни измъкнаха от Тюленово. Онези същите, които ни събраха с 2 години и половина закъснение. Никога няма да те дам. На когото и да е.
Искам те. Искам да те усещам с всяка фибра от тялото си. Искам да те сънувам, а когато се будя ти още да спиш в ръцете ми.
Целувка. След нея сън.